Datasets:

petkopetkov

/

chitanka

like 0

— Ти не я наблюдаваш. Ти проучваш информацията, която генерира животът й, като информацията, която животите на всички ни генерират. Тя не може да знае това.

Тъй като липсваше храна, Микеле се стараеше да ни помогне, било открито, като ни носеше част от закуската или от вечерята си пред очите на своите близки, било скрито, като направо крадеше от баща си. Един ден например, като дойде, аз му показах хляба, който ни беше останал, едно съвсем малко парче от царевично брашно. Той заяви, че отсега нататък ще ни донася хляб, като взема от сандъка, където майка му държала техния. И така всеки ден ни донасяше по някоя филия бал хляб, омесен от брашно без примес с трици и царевица, такъв, какъвто никой в Сант Еуфемия не ядеше, въпреки че Филипо през това време се оплакваше на всяка дума, че той и семейството му гладували. Веднъж, не зная поради какви причини, вместо обикновените три-четири филии Микеле ни донесе няколко цели хлебчета. Същата сутрин майка му месила и пекла и той предполагал, че никой не ще забележи липсата. Но те разбраха и Филипо завика, че някой го ограбил, без да споменава какво, защото иначе щеше сам да се разобличи, защото дотогава непрекъснато твърдеше, че отдавна бил свършил брашното. Той се отнесе дори до полицая, като го накара да премери височината и ширината на прозореца, да направи оглед на земята, за да види дали няма да намери следи. Накрая разбра, че от данните не може да обвини никого, освен някое дете, което той считаше, че било подпомогнато на друг, по-голям от него. Изобщо си втълпил, че едно дете на име Мариолино, син на беден евакуиран, е извършило кражбата, подпомогнато от баща си. Всичко това щеше да се оправи, ако Филипо не разтръби съмненията си на жена си и дъщеря си. За тези жени тези негови съмнения се превърнаха в истинско обвинение. Най-напред те престанах да поздравяват евакуирания и жена му, когато минаваха покрай тях, като не ги поглеждаха, след това започнаха все по-често да им подхвърлят:

— Не съм съвсем сигурен къде отиде — казах аз. — Разделихме се преди около два часа.

— Дридън? Той?

— И аз го обичам — каза Ли. — То ако не беше така, щях ли да остана тук толкоз време? Може да не е мъдър тъй, както хората го разбират, но е добър човек. Може би най-добрият човек, когото познавам.

— Роан! Как можеш да кажеш такова нещо, като познаваш Шонед?

— Истина е. Каква причина бих могъл да имам да се представям лъжливо за човек на ловеца на роби?

— Спаси твоя живот! — Думите на Ев прозвучаха като окончателна присъда.

Дежурният изслуша разказа на Йосиф. Даде му да попълни някакво заявление и му каза да остави документите на колата. Нямало голяма надежда да бъде намерена. Джек забеляза, че когато приятелят му каза еврейското си име, дежурният видимо охладня.

Той очакваше, че приятелите му ще дойдат да го освободят, но очакванията му останаха напусто.

По лицето на Аркал плъзва злобната усмивка на победител. Значи наистина е открил Пино, за да го убие. Кога ли е успял?

За съжаление е много лесно да се обработват хора, отвикнали да се замислят. Един-два пъти седмично получаваме писмо от фирма, занимаваща се с абонаменти на периодика. В писмото пише нещо от рода на „Нашите поздравления, госпожо Брайсън. Вие току-що спечелихте 5 милиона долара!“. Точно над това многообещаващо съобщение, с много по-ситен шрифт, пише: „Ако Вашият номер от лотарията бъде изтеглен, ние ще ви кажем:…“ Не трябва да си въплъщение на мъдростта, за да разбереш, че не си спечелил пет милиона долара. За съжаление някои хора са извънредно далеч от всякакви въплъщения на мъдростта.

Часовите охотно се съгласиха с предложението и приеха подаръка. Те добавиха още едно условие: да им налеят „птиче мляко“ в чашите за лимонада и ако случайно мине на проверка инспекторът, щяха да се оправдаят с упойващия прах, който им бяха сипали в лимонадата. По този начин щяха да избегнат петнадесетдневния арест, определен от полковника и който генералът навярно щеше да удвои.

— Добре де, коя нито се омъжва, нито е бременна? Мириам? Или Ан?

Дълги върволици от гондоли, носилки и пешеходци се проточиха по всички посоки през съседните канали, улички и мостчета.

Въпросът за хранителните припаси беше също от голямо значение. Не можехме да се товарим с безполезни неща, които горещините биха могли да развалят. Но с малко повечко търпение и този въпрос бе разрешен.

— Трябва да се върнем обратно — дрезгаво изрече той. — Първо на първо, никога не се е предвиждало да излезем чак тук. Създадени сме за вода, не за този ад.

— Този ще е.

— Господин президент, имаме всички основания да смятаме, че терористичната заплаха, надвиснала над страната и по-специално над Маями, снощи е била елиминирана. Срещата на Г-8 ще се охранява от спецчастите, които гарантират за абсолютната ви сигурност. Съветваме ви да заминете без никакви притеснения.

Лилиан посрещна порива му с присъщата й ласкава кротост, която винаги го изпълваше с възторг, но този път тя бе примесена и с любовен плам, подбуден от Франк. Той имаше чувството, че никога няма да се насити на красивото й лице, на нежните й ръце, на прекрасното й тяло. Приличаха на две деца — от сутрин до вечер си разменяха нежни думи, обсипваха се с ласки, разхождаха се, хранеха се и разглеждаха забележителностите на града. Франк беше любопитен час по-скоро да посети финансовите центрове на Ню Йорк и Бостън, защото те отдавна му правеха впечатление със своята търговска стабилност. Докато разглеждаше Ню Йорк обаче, той непрекъснато се питаше дали си струва изобщо някога да напусне Филаделфия. Сега там го очакваха толкова щастливи мигове от съвместния му живот с Лилиан, а може би и с бъдещите им деца. Той ще работи усилено, ще печели много. Със своите лични средства и с нейните, с които вече сам щеше да се разпорежда, бързо можеше да стане богат човек.

Толман наклони глава на една страна.

Рицарят уморено потърка очите си.

— Ясно, мистър Морган. И когато няма да пътувам, ще ви пазя гърба. Не можете да си представите колко съм добър с оръжие.

— Не мога да не помисля, че човек стъпва за първи път в един свят, където е възможно да ходи и да диша в естествената му атмосфера, макар че трудно употребявам думата „естествена“ за такова място. И все пак Рама трябва да напомня за своите създатели — нали и нашите космически кораби са малки подобия на Земята. Два примера са дяволски малко материал за статистика; можем ли да приемем, че всички разумни форми на живота дишат кислород? Резултатите показват, че рамианите са човекоподобни същества, които навярно са два пъти по-високи от нас. Борис, ти съгласен ли си?

— Whisteria Cosmolytica, така я наричаше. Микроорганизъм, който унищожава материята и черпи от това жизнена енергия.

За съжаление, в невежеството имаше известно неудобство. Някаква жена им обясни как се стига до Порт Вашингтон. Да научаваш нови неща е доста интересно, но Папазиан смяташе, че незнанието е по-увлекателно.

— Добре ли си? — обърна се Худ към Хърбърт.

ГЛАВА XVIII

Приближи се, облегна се на рамото ми — и сме едно, нещо от нея се прелива у мен — зная, че така трябва. Зная с всеки свой нерв, с всеки косъм, с всеки до болка сладък удар на сърцето. И толкова радостно е да се покориш на това „трябва“. Сигурно със същата радост парчето желязо се покорява на неизбежния точен закон — и се впива в магнита. Камъкът, хвърлен нагоре, се колебае секунда — и после стремглаво надолу, към земята. Агонизиращият — накрая въздъхва за последен път — и умира.

— Хавандшита беше невнимателен. Когато аз се примъкнах към шатрите, за да убия Антилопата, зрънцето отново висеше в торбичката на пръта пред Заклинателската шатра. Аз го взех. Но може би няма да се наложи изобщо да предложим тази разменна стока. Ще видим.

Вълк хвърли Уоруик. Той полетя напред с шеметна скорост и удари Съни в гърба, тъкмо когато стреляше. Куршумът промени посоката си, улучи една от въртящите се ролки на магнетофона и я разпердушини. Високопарният, пищящ глас на Сънлайт Гардънър замлъкна. От високоговорителите се разнесе басово бучене.

— Ами то е само защото ме обичат — побърза да добави Карл. — А пък аз ги карам да се притесняват. — Рал все още стоеше с гръб към момчето. Карл се намръщи. — Не мислиш ли, че това показва колко ме обичат?

И ако някой можеше да им даде отговор, това бе Йохан… Джон Тенисън.

И там пристигна Ланселот.

Ако ли пък се приближава по суша през Тракезия — както се знаеше, че самият император бе дошъл преди тридесет години — онова, което щеше да види човек първо, бяха Тройните стени.

— Ще я намеря. Дали ще може?

— Аха. Ще ни извиниш ли, Сара? Искам да поговоря с Роб.

Всички чакахме

Този път любопитството на ескимосите достига своя връх. Какво ли има в този огромен сандък? Те не знаят, но капитанът изглежда тъй съсредоточен, че те предугаждат колко е скъпоценно съдържанието му.

— Слушам аз и аскерът ти няма да остане на открито, но в хана няма да пусна аскер, забит ефенди. „И-хиии!“ — свиреха още по-силно гърдите на стария ханджия. Той добави: — И аз съм царски човек, забит ефенди. Ти бъди рахат.

— Мисля, че трябва да изчакаш няколко дни — замислено рече Шарън. — Опитай се да не мислиш единствено за това и когато най-сетне се обади, бъди небрежна, много заета и му кажи, че нямаш време за разговори.

Тя замръзна, а след това се отскубна от прегръдката му.

Нино Десилва се приближи до доктор Уелш и го удари в устата с приклада на картечния си пистолет. Докторът падна като отсечено дърво. Маската му се обагри в кръв.

— Да.

Лекарите се наклониха над отворената папка на масата. Внезапно доктор Грийн се изправи, порови с ръка из джоба си и извади оттам една кибритена кутийка.

— Това е само моя привидност, изпратеното от мен — заговори й старецът. — Аз също живея не тук. Живея на мили оттук. — Посочи с ръка някъде на север. — Би могла да ме навестиш, когато приключиш с нашия Шаркопазител. Бих искал да науча повече за името ти. — Кимна на другите двама магове и изчезна. На мястото, където стоеше, забръмча дива пчела.

Звездната зала в двореца на Пристейн имаше овална форма, беше облицована със слонова кост, украсена бе със злато и с високи огледала. В нея бяха разположени златен орган с робот органист, библиотека с библиотекар андроид на библиотечната стълба, бюро в стил Луи XV със секретар андроид пред записващ мемограф и американски бар с обслужващ робот. Пристейн би предпочел обслужващият персонал да бъдат хора, но андроидите и роботите добре пазеха тайни.

— Ти бъркаш, Анастасия, за нещастни при нас се смятат пенсионерите, хората, които не могат да си намерят работа, да си осигурят необходимото жилище, дрехи, прехрана. Предприемачът — това е човек, който притежава всичко това в по-голяма степен от другите. За него са достъпни удоволствията, за които другите не могат и да мечтаят.

— Ако случайно не сте ме чули, госпожице Ветра, ватиканският закон не позволява папата да се подложи на аутопсия. Нямаме намерение да оскверним тялото на Негово светейшество, като го накълцаме, само защото някакъв враг ни подхвърля подигравателни изявления!

Рейчъл извика, той се обърна — и в същия миг откъм стълбището изригна огнен залп. Рейчъл изтича при него.

— Извикайте доктор Паркър С. Лорето — каза Бъргър.

И в същото време върна на чистачката метлата, скъсена с няколко сантиметра.

— Какво искате да кажете с това, че всичко в „Плаза“ е резервирано? — намесвам се отново и се обръщам към Елинор. — Отлично знаеш, че сватбата ни ще бъде в Оксшот!

Клемънс, могъщият воин с храброто сърце, ужасен и същевременно заинтересуван, замислено се взираше в труповете и така щеше да бъде дори след десет хиляди години.

— Поне изглеждат като нормални хора — отбеляза той.

След десет секунди, както се стори на Кент, Марет Радисон отново се превърна в това великолепно същество, което бе заковало тримата мъже на място срещу дулото на малкия си револвер в казармите. Звукът на второто предупреждение на Муи подействува първо като шок. Този шок беше съпроводен от мигновен страх — страх, стигнал почти до точката на истински ужас. Веднага след това настъпи реакция, толкова бързо, че Кент се слиса. За тези десет секунди стройната снага на момичето сякаш стана по-висока, нова светлина озари лицето й, очите, обърнали се бързо към него, горяха със същия пламък, с който бяха гледали тримата полицаи. Тя не се боеше. Беше готова да се бори.

— Благодаря! Още не мога да повярвам.

— Хайде, от мен да мине, ще забравя.

30. Дерзай, Иерусалиме! Този, Който ти е име дарувал, ще те утеши.

— Малко остава — успокои го Пат.

— Ще трябва да ме оставиш да помисля — каза Фрост.

— Ще го приема след малко — каза Борис.

— Точно така — потвърди старият свещеник. — Но аз забравям добрите обноски. Ще ви покажа стаите ви — поддържам няколко, допълнителни стаи обзаведени и отоплени, макар вие да сте първите ми нечитчатукски гости от… хм… пет стандартни десетилетия, струва ми се. Докато се настаните, ще стопля вечерята.

— О, моля те — каза Петра. — Амбициозната личност, която се _храни_ с надежда.

— Ясно, Клод — произнесе Аахз с неохотна възхита. — Виждам, че по отношение на войната твоят ум няма равен на себе си. Независимо дали ще спечелим или ще загубим, с нетърпение очаквам да се срещнем като противници.

— Ще ида да ти го доведа.

Долу, в преддверието, срещу великия войвода изтича Давид, детето му. Бледото лице на Самуила засия. Детето изтича към него нетърпеливо и като че ли му предстоеше нещо много важно, то цяло бе обладано от радостна гордост, че се срещаше с баща си, че те сега пак ще излязат заедно, както предния ден. Самуил и сега го гледаше с радостно и в същото време скръбно учудване, че то приличаше толкова много на Биляна, на майка си. Всичко, що му припомняше за нея, изпълваше сърцето му с тиха горест и най-вече това тяхно дете, което бе останало като жив спомен от нея. То приличаше на нея и със своята възторжена привързаност към него. От една врата насреща изтича Малина Бабчорова и плахо подвикна подир детето:

— Кой е?

— Естествено — отвърна Тракслър. — Рийс е силно разстроен човек.

Хлапето показа парите, които Ледения му бе дал, и сензорът сканира стойностите им.

— Боже господи! — възкликнаха в един глас Мак и Ларкин.

— Даже срещу петдесет долара само за един час?

Най-сетне успя да напипа опора и за лявата си ръка. Ухили се, придърпа се напред и най сетне измъкна глава от тунела. Спря да огледа. Лъчът на фенерчето зашари наоколо.

— Не знам, Боби. Отговорите му звучат така, като че ли са репетирани. А накрая се усеща облекчението му.

— Значи ще ми го покажете сутринта — съгласи се тя. — Сега може ли да погледнем скиците ви?

— Да не би да вярваш, че ти и аз сме свързани по такъв начин?

— Защото тя залага на желанието на старите свободни да се противопоставят на промяната… за да въведе много по-страшна промяна от тази, която можеш да си представиш.

Против кого? За какво? И защо ли?

— Недей! Тогава ще трябва да му кажеш коя съм всъщност аз!

— Цял милион годишно. С кардиналската и министерската заплата стават може би два милиона годишно.

Засега изплъзваше нужните му духове от изтезавани, умиращи тела, докато тези духове се рееха в ничията земя между телесната форма, която съзнаваха, че са изгубили, и света на мъртвите, който вече ги зовеше някъде отвъд. Животът вече ги губеше, ала смъртта още не можеше да ги приласкае. В този момент на преход духът му принадлежеше; той можеше да го използва за цели, каквито само неговата глава бе способна да роди.

Надеждата, обхванала Бързия, се разпалваше. Самите вещи тук улесняваха задачата му. Само трябваше да разгледа всичко и щеше да си припомни, беше сигурен в това. Щеше да разбере кой е, откъде идва, защо е забравил… Светът от сънищата го очакваше.

Погледнах към кабинета, където дядо ми говореше с Коути.

— Тя е намазала дланта ми с кръв, за да изглежда, че съм го направил. Обаче кръвта беше по лявата ми ръка. Аз не съм левак. Ако исках да ударя някого, щях да използвам дясната си ръка.

Ник седна в леглото, разкърши врата си и погледна назад — там, свита на кълбо, гола и апетитна, спеше Мария. Близо минута се бори с желанието да се върне при нея. Накрая чувството за недобре свършена работа победи и той мина в приемната. Включи видеото и телевизора и се разположи удобно на дивана.

Водата започна да става дълбока и в тъмнината пред себе си Джони чуваше рева и грохота на вълните, които се блъскаха в рифа. Движеше се бавно и предпазливо, защото, макар да беше минавал оттук десетина пъти денем, мястото изглеждаше съвсем непознато и чуждо, осветено от тесните снопове на фенерчетата. Джони знаеше, че всеки миг може да се натъкне на дълбок вир или подводна долина.

— Ти не би искал да ме имаш за враг, Куиръл — каза Снейп, като пристъпи една крачка към него.

След планините Ана-Мария обичаше най-много морето.

Хванах я за ръката и с рязко движение я изправих на крака. Тя отметна назад глава. Разтвори устни. Днес бях неотразим с жените.

Ричард се обади в настъпилата тишина:

— Ако обичаш, приятелю д’Аверк, заповядай на площадката при мен — подвикна весело Хоукмун.

[*2 Всемогъща машина.]

Тя го целуна отново.

Веднага след като вятърът разнесе черния пушек и облака прах от стената, видях турските артилеристи да тичат към нас и оживено да сочат един на друг уврежданията, нанесени от гюллето. Виждах ги, че викат, но не ги чувах, тъй като гърмът ме беше оглушил. И аз започнах да викам на стрелците, но никой не ме чуваше. Чак когато ги задърпах за ръкавите, те се усетиха и започнаха да опъват арбалетите си, но във възбудата си стреляха лошо. Нито един от турците не беше дори ранен, макар че от бойниците стреляха все повече и повече. Турските артилеристи бяха изцяло във властта на собствената си възбуда, та дори не забелязваха забиващите се наоколо им стрели, поглеждаха ги разсеяно и, говорейки оживено, бавно се връщаха към големия бомбард. Те разперваха ръце и клатеха глави, все едно че не бяха доволни от това, което бяха видели.

И от дългата правоъгълна дупка на пътя чух как някой крещи… или може би пищи.

— Ако Тобен си е вкъщи, аз ще се заема с него.

Слънцето все още не беше достигнало до зенита си, но Файле вече се чувстваше измъчена. Водата за сутрешната баня на Севанна — тя вече се къпеше по два пъти на ден! — се оказа недостатъчно топла и я набиха с всички останали, макар че двете с Алиандре бяха там само за да й изтъркат гърба. Малко след разсъмване над двайсет влагоземци гай-шайн се бяха помолили да им позволи да й се закълнат във вярност. Трима намекнаха за бунт, като изтъкнаха, че във всички тези шатри има повече гай-шайн, отколкото Шайдо. Май се вслушаха в здравия разум, щом им посочи, че почти всички айилци умеят да боравят с копията, докато повечето влагоземци си бяха селяци и занаятчии. Малцина от тях изобщо бяха хващали оръжие, а още по-малко можеха да боравят с него. Уж се вслушаха, но това бе първият ден, в който някой бе предложил такова нещо веднага щом се закълне. Обикновено бяха нужни няколко дни, докато се сетят. Напрежението се усилваше. И щеше да доведе до касапница, освен ако не успееше да го предотврати. А сега и това…

Но Снейк не влезе в тунела. Той обиколи юмрука надолу през отвора между палеца и показалеца.

— Още го търсим.