text
stringlengths 0
14.4k
|
|---|
— Проститутка по принуда. Не искам сводникът й пак да положи мръсни лапи върху нея. |
Кариг и хората му станаха на крака и с въодушевление вдигнаха чаши. |
В небето се извисяваше дим (вероятно готвеха!). Онези явно си хапваха, без изобщо да ги е грижа, че някой може да ги нападне. На пръв поглед Коулман не откри патрули по периметъра на лагера. Това беше поредното доказателство, че генерал Моро е получавал подкупи от терористите. |
После заедно пристъпиха през Прага в един отдавна мъртъв град. Град, повече от мъртъв. |
— Добре дошли на борда на „Волният Карде“ — сериозно кимна той. — Последвайте ме, капитанът иска да ви види. |
— Само това, че е циклично явление — започна архиепископът. — Цикъл, попадащ на различни места приблизително на пет века. Знаем, че преди приблизително петстотин години той е преминал през Иберия. Петстотин години преди това — в Македония. Има признаци, че преди това същото се е случило в Сирия. Областта се напада от рояк демони и различни, свързани с тях зли духове. Те помитат всичко пред себе си. Жителите са избивани, всички жилища — изгаряни. Областта остава в пълно опустошение. Тази ситуация съществува неопределено дълго — поне десет години, обикновено повече. След това изглежда, че злите сили си отиват и хората започват да се завръщат, въпреки че може да отнеме столетие или повече за да се възстанови земята. Различни имена са давани на демоните и техните кохорти. През онова велико нашествие те са наричани Опустошители; понякога за тях се говори като за Ордата. Има, разбира се, още много, което би могло да бъде казано за явлението, но това е неговата същина. Доста учени са полагали усилия да разгадаят причините и мотивите, които са замесени. Засега те са по-скоро само слаби теории, а не истински доказателства. Разбира се, никой всъщност дори не е опитвал да изследва сполетяната област. Никакви изследвания на място. За което аз не мога да обвиня … |
— Стига де! — възропта тя по едно време. — Чела някъде, че черната магия и жертвоприношенията на животни вървят ръка за ръка. |
На другия ден Ай беше значително по-добре и седна да яде. Раните по тялото му заздравяваха. Попитах го от какво са. |
— Наистина е необичайно! По вида на фордуна може да се направи заключението, че този плавателен съд има триъгълни платна, за да се движи по-лесно и по-бързо срещу вятъра, а ми се струва, че мачтите му имат споменатата височина, защото с постепенното увеличаване на броя и размерите на платната отпред назад се е целяло да се постигне по-голяма бързина, на което обаче никак не подхожда конструкцията на корпуса, наподобяваща твърде много формата на буре. |
Арни обикаля с колата до посред нощ, сетне изобщо не си спомняше за това. Покритите със сняг улици бяха безлюдни и призрачни. Нощта не бе подходяща за разходка с кола, но Кристин не поднесе нито веднъж, въпреки че нямаше вериги. От време на време по улиците се мяркаше подобен на праисторическо животно снегорин, после изчезваше от погледа. |
Глава 1. |
— Така и не можах да го видя — каза Ахил. — Тогава вече бях мъртъв, не помниш ли? Ти се биеше с него с моето оръжие. |
— Хайде сега! — раздразнено се обади Джулиъс. — Не можеш да си подадеш оставката по никое време. |
Разтревожен, увеличих мощността на излъчването. Нямаше особен ефект, без да се брои лекото поклащане. Нещо ме придържаше към дъното. Какво? Рискувах и предпазливо подадох глава навън. Адско видение — огромен калмар беше усукал две от пипалата си около долната част на нашето убежище, докато останалите бяха здраво вкопчени в някаква скала! |
— Докато премине горещото пладне — отговори човекът, когото бяха нарекли Краля на петрола. |
— Тук ли ще останем да спим, или ще продължим? — обърна се най-сетне той към момчето. |
— Просто искам да се обадя на мама и да я помоля да дойде да ме прибере. |
Откъде ли знае, че не се обаждам само за да си побъбрим? |
— Не ще и дума, сестрице — отговори Бенито, — и добре, че ти не беше там, за да молиш да го пощадим! Ех, яка душа имат тези твари, изхабих не по-малко от три куршума, докато го поваля! |
Капитанът го погледна смръщено: |
Роджър беше на тринадесет години и от четвърти клас учеше програмиране. Понякога така го ненавиждаше, че му се приискваше да живее в първата половина на XX век — тогава децата не са се занимавали с такива неща. Но да разговаря с баща си му бе от полза. |
Човекът кимна с глава и двамата затворници го последваха. |
— Това ли ще е мястото на твоя край? — попита Халик. |
— Сети ли се за кого няма да се сетим? |
Един миг и двамата се гледаха втренчено. |
Така щеше да даде възможност на детето да остане само достатъчно дълго време. |
А той не може да кацне на планетата. Без главния двигател такъв опит би бил самоубийствен. |
— Амин. |
— Знам, разбира се — натърти Баба. — Веднага се досетих. |
Мао Дзе Дун*6 |
В случая часовата разлика работеше в тяхна полза. Това се случваше, когато запитванията бяха отправени на Запад, а не на Изток. След няколко часа съобщението беше получено, дешифрирано и оставено на съответното бюро. Оттам, също закодирано, беше отправено друго запитване за Ню Йорк, където кардинал Тимоти Макарти, архиепископ на Ню Йорк и шеф на разузнаването на Ватикана в Съединените щати, получи копие веднага след закуска. Оттам вече беше по-лесно. ФБР си оставаше крепост на ирландския католицизъм в Америка, макар и не в такава степен, както през 30-те години, когато там се появиха италианци и поляци. Светът е едно несъвършено място, но когато църквата се нуждае от информация и тя не засяга американската национална сигурност, такава се предоставяше и обикновено много бързо. |
— Познавахте ли Морис Граф? |
— А Диана? — попита от прозореца Орили. |
— Виждала съм я някъде, но не мога да си спомня къде — промълви Ан. — Колко странно, че е дошла на сватба, облечена в черно. |
— Така е, но всички тези пещери не използват едни и същи природни богатства — изтъкна мъжът. — Деветата пещера си има Долината на Горската река и животните, които понякога мигрират покрай реката. Четиринайсетата си има Малката долина, Единайсетата се радва на обширното поле от другата страна на реката, Третата си има Тревистата долина, а Втората и Седмата си поделят Сладката долина — когато се върнем, ще ти я покажа и ще им отидем на гости. Всички можем да работим заедно, когато го поискаме, ала не се налага, докато всички пещери, които са се обединили, за да се превърнат в Двайсет и деветата, трябва да се задоволяват с общ район за ловуване. Сега го наричат Долината на Трите реки, но всъщност той е част от Речната долина и Долината на Северната река. |
Това бяха новините през последната седмица. Целият свят вече научи за Щирнер. Името му беше в устата на всички. Тук, в Мантон, той и жена му се държаха настрана. Всяко тяхно излизане възбуждаше такова любопитство, примесено със страх, че Щирнер избягваше да се показва в обществото. |
— Каммамури! |
— Не! |
— Но тъкмо на това място е била поставена пещта с урана. Не съм ли прав? |
Завоюваната от нас на военните полета пълна национална независимост ни осигуряваше къшея хляб за всички в пределите на страната. Бързо растеше населението на страната, бързо растяха земните й богатства. Честта на държавата, а заедно с това и честта на целия народ, сега се намираше под славната закрила на изумителната армия, чийто облик по най-поразителен начин се отличаваше от този, който притежавахме до обединението. |
— Закарайте ме в хотел „Кьонигсхоф“ — нареди той, защото не знаеше какво друго да каже. |
— Да де. И последно, трябва да посочим така нареченото враждебно отношение на работното място. То се създава, когато лицето е подложено на тормоз при различни обстоятелства, които сами по себе си може и да не са свързани със секса, но в края на краищата се свеждат до тормоз на основата на различия в пола. Според мен случката сама по себе си не е достатъчна, за да твърдим, че съществува враждебно отношение. |
В пет без петнайсет Даяна Риджис се обади по телефона и развълнувано поиска да говори с Пери Мейсън по въпрос от изключителна важност. Адвокатът вдигна слушалката и чу: |
— Какво лошо съм направил? — попита той. |
— И така, както каза моят изключително опитен шеф, който е работил с Моро в онези тежки времена, и който също е съгласен с нас: „Какво, по дяволите, излиза?“ |
След няколко минути колата потегли. |
— Бягай, мрачно привиденье, |
— Да — неспокойно потвърди канцлерът. |
Той изчака отговор, ала Блакторн премълча и само вдигна отново лице към капандурата. Като че ли нищо не бе казано. Безпокойствието им нарасна. |
— Както чух, Алфонсо — наследникът на граф Фернандо — се намирал в Испания? |
Брутални. Анонимни. Достоверни |
— Да не би да е злоупотребил? |
Мак широко се усмихна, щедростта му бликна: |
— Много елегантно построен, както изглежда. |
— Ами? Е, сега вече съвсем ме убеди. — Гласът на Кара изведнъж стана по-сериозен, ако не притеснен: — Наистина ли те е нарекла „Майко Изповедник“? |
— Къде си? — питаше той. |
Изведнъж съзнанието на Конуей отказа да работи повече. Той затвори очи, отпусна глава на длани и проследи остатъчния образ от повърхността на бюрото бавно да избледнява в червенина. Беше му писнало от бюрокрация: доклади, обобщения, графики, инструкции. Беше лекар, който в момента планира сложна операция, но такава, изпълнявана по-скоро от високопоставен чиновник, а не от хирург. Конуей не беше прекарал по-голямата част от живота си в обучение, за да става чиновник. |
— Добре. |
Липсата на Хърман също имаше значение, вероятно дори бе по-важна от тази на полковника, защото другите щяха да го послушат. Той беше умен и пресметлив, неподвластен на чувствата, и едва ли би приел толкова фантастична присъда. |
Бавно. |
Ибрахим се оттласна, обърна се и закрачи по палубата към кабината си… към своя късмет. |
… Осъзнал, че отново лежи на твърдия под, с лице върху розовото пневмокресло, Мъф отвори очите си, размърда се и седна. В командната кабина вече нямаше никой. Измъчващата го тежест в тила бе изчезнала, общото му състояние беше по-добро, но днес това, кой знае защо, не го радваше. |
Прибирайки слушалката, аз погледнах към Витезслав. Честно казано, според мен Хесер прекали с насмешките. |
Джон го погледна в очите. |
Кейт все още го гледаше, смаяна, че му е до шеги. Крис хвана коня й за юздите и бързо го поведе напред. |
— Сериозно ли говориш? Мислех, че обсъдихме предварително въпроса за пълното отричане от страна на правителството. |
— Признавам, че ми направихте малка изненада — продължи Холмс. — Мислех, че ще стреляте от улицата, където ви очакваха полицаите и моят колега Лестрейд. Но бях длъжен да предвидя, че ще използувате този удобен прозорец, и взех съответните мерки. |
— Остави драматизма, човече — възкликна Компор с очевидна искреност. — Тривайз, ти си гръмоотвод! Изпратен си да привлечеш реакцията на Втората фондация, ако такова нещо действително съществува. Аз имам интуиция не само за хиперпространственото преследване и ми се струва, че разбирам какво планира нашата обща позната. Ако се опиташ да откриеш Втората фондация, те ще го разберат и ще започнат да действат срещу теб. Ако го направят, твърде възможно е да се издадат. А щом се издадат, кмет Бранно ще ги подгони. |
Най-задния ги чакаше от другата страна на предната стена. Беше великолепен. Ноктите му искряха сребристо, козината му се кипреше със златни и сребърни нишки и цялата сияеше. |
Нищо не може да се направи, помисли си Питър. Абсолютно нищо. |
Джексън се усмихна. |
— Още не съм решил. Шива предложи да изчакаме малко, преди да предприемем някакви действия. По такъв начин ще преценим въздействието му върху обитателите на Небесата. Реших, че по исторически и религиозни причини занапред Вишну ще стане Буда. Що се отнася до Сам, готов съм да изслушам всякакви разумни предложения. |
— Попитайте го сам! Той ще го потвърди, при условие че има куража да каже истината. |
Налягането толкова се покачи, че дори и Думийците го усетиха. Космите се приведоха, после заплющяха бясно, а вихърът подкара облаци прах през килима. Вятърът подбра онези войници, които не бяха успели достатъчно бързо да се подчинят на заповедта, и ги запремята сред праха. |
— Черният майор, госпожа Буланси и всички други хора, които ще ви обкръжават в тази къща, са злодеи. От тях човек може да очаква всичко, даже и убийство! |
— Може ли някой да потвърди официално правата ти? |
Същата нощ Тоби повтори забележката пред Джил. |
Той кимна с безизразно лице. |
Хоукмун се усмихна отпаднало. |
— А къде са другите? — попита Перец. |
— Какво? — попита Флечър. |
Немес сви рамене, но запрати Далай лама в отсрещната част на платформата като нежелан вързоп хартия. |
Но сега Аки имаше чувството, че знае истината. Той бе член на екипаж от недействителни астронавти. И нямаше никакъв начин, като се изключеше едно евентуално магическо възстановяване на Крейдейки, да се измъкнат от тази каша без намесата на техните патрони. |
— Подсетих те, защото кръвта ти е група А, от каквато винаги имаме нужда. |
Тя се сви, сякаш я бе ударил. Алек видя как очите й гневно блеснаха. Не проумяваше защо реагира по този начин. Нима не разбираше загрижеността му? |
• Ранг°: |
— Че откъде ще я взема? — каза Артър. — Вогоните разрушиха Хародз. |
минавам после в лодката на Ра. |
— Един ден му гостувах, но тогава секирата на войната не бе изровена и поне привидно бледолики и червенокожи живееха в мир. |
Диего Гарсия стана известен по време на операция „Пустинна буря“ като район за съсредоточаване за бомбардировачите „Б — 52“, които обстрелваха иракските позиции в Кувейт. Обновяването на базата й позволи да базира и „Б — 2“ по време на афганистанската кампания и после отново през 2003 година за изгонването от власт на Саддам Хюсеин. |
— Това е един корвет, господине — отвърнаха му — корвет, закупен, екипирай и въоръжен от едно дружество, образувано от английски, френски и гръцки търговци, обслужван от екипаж, съставен от тези различни националности, и който ще отплува под командуването на смелия капитан Страдена! Може би той ще успее да постигне онова, което не можаха да постигнат военните кораби на Англия и Франция! |
End of preview. Expand
in Dataset Viewer.
- Downloads last month
- 103