Datasets:

petkopetkov

/

chitanka

like 0

— Този въпрос трябва да го задам аз, а не вие. Представете си, че поискам от парите.

Отворът се разшири. Очните тръбички се показаха.

— Върху чужденеца и бялата девойка, които дойдоха заедно в стана ми?

— Не съм предател.

Гонзаг погледна херцога с престорено удивление. За миг той замълча, после подигравателно се усмихна и промълви:

— Чиста аморфия, но във форма, в която може да се използва.

— Да! Къде си, Сакс? Какво откри?

Банята приличаше на кланица след тежък ден. Стените и тавана бяха изпръскани с кръв, на едри алени букети от пръски. На пода имаше локви кръв, и още кръв беше изтекла вътре и навън от умивалника и бе оставила поточета гъсти червени следи, изглежда там беше най-зле. Виждаше се счупеният прозорец, захвърлена бутилка с препарат за отпушване на канали (която обясняваше ужасната миризма) и чифт мъжки обувки, на доста голямо разстояние една от друга. Едната беше доста наръфана.

— И за твое собствено добро те предупреждавам, Устър, че ако още веднъж те спипам да й натрапваш гнъсната си компания, без ни най-малко колебание ще те изкормя.

И тъй, Курион, Лентул Сура, Цетег, Габиний, Вер, Луций Бестия, Пизон и Порции Лека подстрекаваха народа, разпалваха яростта, като обещаваха отмъщения, саморазправи, обезщетения и кланета.

Конниците изглеждаха знатни особи.

— Господи, те бяха толкова много! — промълви той.

Предположението се оправда!

Карлос спря коня и се ослуша. Не смееше да продължи по-нататък. Не смееше да повика кучето. Ако наблизо имаше някой, този човек непременно би чул гласа му. Размисли, че ще е най-добре да почака, докато кучето се завърне или покаже с нападение какво е открило. Възможно е най-после да е някаква мечка или друг звяр.

— Снабдяват ли ви и с останалите провизии? — попита Лъки.

Робледа ми обясни, че предния следобед, в началото на карантината, видял Дулчибени да се връща „При оръженосеца“ с няколко книги под мишница, които вероятно бе закупил от някоя книжарница, може би от близкия площад „Навона“, където книги се продаваха с хиляди. Между писанията Робледа успял да забележи заглавието на една забранена книга, която насочвала именно към подобни еретични доктрини. И това, по мнението на йезуита, било неоспорим знак за принадлежността на Дулчибени към янсенистите.

Труде пое работата на Фрида, подпомагана от Марике, която през изминалите месеци се бе научила да лекува рани доста умело.

Така благодарение на съвършеното себевладение на Петка, на неговата изумителна досетливост, смелост и отличното знаене на турския език той извежда от опасното морско приключение бунтовната дружина и подсигурен с достатъчно храна, продължава своето пътуване към Тракия. Три дни след „ревизията“ на Сир, на 3 юни 1869 година гемията хвърля котва на пристанището Енос, до устието на река Марица, и бунтовниците, преоблечени като нефери, слизат на родния беломорски бряг. Родопските възвишения са вече близо — загърнати в кожуха на буйната пролетна зеленина, и гората — старата хайдушка млнка — скоро приютява в своите сенчести пазви двегодишния изгнанник заедно с неговата бунтовна дружина.

— Вече пътува насам — отвърна Кати.

„Докторът закъсня, аз видях вече «дявола»“ — помисли си Кристо.

— С това, че не се разсърдих на Инчу-чуна, баща ти. Или си мислиш, че Олд Шетърхенд ще се остави да го заплюват, без да отговори веднага с юмрука си, ако го сметне за обида?

Излязохме навън и свихме вляво. Тя се отправи към малка бяла кола. Отново усещах мириса на морето.

— А можеш да купиш и няколко евтини вазички, с които да ме замерваш, ако случайно дойда тук и ти случайно се ядосаш.

Майкъл за момент се обезсърчи. Къде би могъл да намери книги, свързани с Черна Магия?

Той хвърли един поглед на Кетчъм, който поклати глава.

— О, Боже. Звучи ужасно зловещо, татко. Да не сме подхвърлени деца или нещо подобно? — попита Зефани.

— А бихте ли познали тия двама българи, ако ги видите отново?

На по-малко от петдесет крачки, почти на височината на момичето на покрива на една кола се появи четвърта котка. Имаше мръснобяла козина и се стори на Мат малко по-голяма от другите две. На един платан на отсрещната страна на улицата откри и пета котка, черна, а на върха на стената — шеста.

Ако беше ме полял с кофа студена вода, той едва ли би могъл да ми причини по-неприятно чувство. Уверенията на мис Рейчъл в своята собствена невинност бяха направили поведението на Розана — ушиването на нова нощница, укриването на изцапаната нощница и всичко останало — съвсем необяснимо. И всичко това никак не ми идваше наум, докато мистър Къф не ми го припомни само в един миг!

Вцепенено от ужас, джуджето провисна като парцал в ръцете му. Невин излъчи към него чувствата си — дълбока жалост, съчувствие и дори мъничко обич към това същество, обезобразено против волята си. Когато го пусна, джуджето се хвърли в прегръдките му.

— И аз имам две имена — каза нехайно Кристофър Робин.

— Дремеш ли? — запита Девайн. — Планетите май почнаха да ти омръзват, а?

Хорн не помръдваше.

Беше се подпрял на копието си и я наблюдаваше. Калан усещаше погледа му, но не откъсваше очи от смълчания град в краката й, от нереално спокойната гледка. Гласът му не беше остър както обикновено. Това издаваше възхищението му пред град с размерите на Ебинисия.

— И мислите, че ще се стигне дотам?

Салвато не отговори. Като хвана за ръката полумъртвата от страх Луиза, той се спусна към морето, където беше сигурен, че го очаква лодка.

— Как? Ако това е вярно, вие смеете да признаете, че подплашихте конете?

— Не — отговори Карл, дълбоко развълнуван от скръбта на брата си, — не, Гаспар, не сме сами; трима сме и ще си помагаме.

— Не. Нашите все още ровят в миналото на всички, които са имали отношение към тази история. Освен нас само полицията знае за връзката между Малкълм и убития в апартамента на момичето. В полицията убийството и изчезването на момичето са регистрирани като обикновен криминален случай. Когато му дойде времето, тази дреболия ще попадне в ръцете на когото трябва. Доколкото мога да определя, всичко върви по плана. А сега, предполагам, ще трябва да отида на още едно досадно съвещание и да подбутвам леко нашите приятели в правилната посока с невъзмутим вид. Мисля, че ще бъде най-добре да останеш на телефона — само ще подслушваш, няма да се намесваш, но бъди готов да се задействаш във всеки момент.

Септември ще бъде май!

Но далеч преди да се появи животът, тези вълшебни химични съединения — протеините — трябвало да бъдат изградени от неорганична материя. И така, в самото начало под прякото влияние на радиацията на слънчевите лъчи върху гигантските химични разтвори, които наричаме океани, органичните молекули постепенно придобивали все по-сложен строеж — от метан и формалдехид до захари и прочие в едната посока, и от урея до аминокиселини и белтъци в другата. Няма съмнение, че подреждането на атомите в подобни сложни комбинации е напълно случайно и процесът може да отнеме милиони години на някой свят, докато на друг да протече за няколко стотици. Първото, естествено, е далеч по-вероятно. Честно казано, не е изключено и никога да не се случи.

— Да, разказа го. Не е застрелял онзи лос. Което е истина, си остава истина.

— Не, отказа. Беше категоричен. Но изглежда, че някой друг иска да се включи в играта. Зак ме е търсил.

Хайде води ни натам, где духът и сърцето те карат.

6

Бог да ми е на помощ, но в онзи ден аз харесах Аел.

Потупах го по извивката на люка, благодарих му за полета, както е обичайно за всеки пилот, който е летял повече, отколкото заслужава.

Той силно я прегърна и мълчеше. Нямаше нужда да й казва, че я обича. От самото му възклицание, от тази мигновена промяна на целия човек, от това, как се повдигаха и отпущаха гърдите, към които тя тъй доверчиво се беше притиснала, как се докосваше крайчецът на пръстите му до косите й, Елена можа да разбере, че е обичана. Той мълчеше и на нея не й бяха нужни думи. „Той е тук, той я обича… какво повече?“ Тишината на блаженство, тишината на спокойно пристанище, на постигната цел, оная небесна тишина, която и на самата смърт придава смисъл и красота, я изпълняше с цялата си божествена вълна. Тя нищо не желаеше, защото имаше всичко. „О, братко мой, приятелю мой, мой мили!“ — шепнеха устните й и тя сама не знаеше чие е това сърце, неговото или нейното, което така сладостно биеше и чезнеше в гърдите й.

Невъзможно да предвидим и тестваме всички желания, които биха имали потребителите и затова се ограничихме само в три групи изпитания.

— Господ да ви благослови — каза свещеникът и Ханк я целуна. Едно кратко, принудително докосване по устните от което почувства хлад.

— Ти си ми отляво — доверявам ти. — Това е истината.

Офицерите приведоха рамене и омърлушено поеха към изхода, подчинявайки се на знака, който им направи Майлс.

— Най-напред в Медаин Салих.

— Да не мислиш, че можеш да ми се противопоставяш? Тогава ще те убедя в противното. Заповядвам ти незабавно да тръгнеш за пещерата!

* * *

Далече, далече зад тъмните, грозни вълни на дивия Атлантически океан, зад цветущите и горещи острови на Западна Индия, се простира чудна страна. Повърхнината й сякаш е от смарагд под леко издигнато, сапфирено небе. Слънцето й е огромно, златно, искрящо кълбо.

— Как да ви се отблагодаря?

Прекараха дълго време в опити да сглобят парчетата. Трябваше им достатъчна част от символа, за да го отличат от останалите по колелото на Старгейт. След двадесет минути осъзнаха, че е безсмислено. Или плочката е била счупена целенасочено, или просто е разрушена от дългите години в пясъка. Нямаше и следа от последния символ.

— Да.

Хари никога не беше ходил в Лондон. А Хагрид — въпреки че явно знаеше къде отива — очевидно не бе свикнал да стига дотам по обикновения начин. Заседна в билетната бариера в метрото и се оплакваше на висок глас, че седалките били прекалено малки, а влаковете — твърде бавни.

Ада кимна.

— Говори в минало време — поправи я Люк. — Сега се нуждае от лек ремонт.

Трите плавателни съда извършиха такава маневра, че застанаха близо един до друг, което значително улесняваше даването на заповеди и общуването между екипажите. После Шварц, Пфотенхауер, Хасаб Мурат, Абд ас Сир и Бен Уафа се спуснаха в една лодка, за да отидат на разузнаване.

— Нямам представа. Все ще измисля нещо.

Тя дълго мисли. Бях я изплашила, а това ме изплаши още повече.

Златотърсачите го наблюдаваха и изчакваха, без да се помръднат.

„След което той (строителят на пирамидата — Бел. авт.) нареди да разположат в западната пирамида трийсет съкровищници, които били напълнени с богати съкровища, с уреди и статуи от скъпи благородни камъни, с уреди от отлично желязо, като оръжия, които не ръждясват, със стъкло, което може да се сгъва, без да се чупи, със странни талисмани, с различни видове прости и сложни целебни средства и смъртоносни отрови. В източната пирамида разпоредил да изобразят различните небесни сводове и планети, както и да изработят картини за онова, което са сътворили прадедите му; към горното се добавяли тамян, който жертвали на звездите и книги за тях. Там са също и неподвижните звезди и онова, което от време на време се случва с техните периоди…

Сега вече мъжът, който стоеше до капитана, не можеше да я види. Запита се само дали беше успял да я забележи. Стори й се толкова непохватен, толкова отнесен. Поразил я бе най-вече погледът му — поглед, изхабен от живота, мрачен, посърнал. Поглед на старец. А въпреки всичко имаше съвсем младежки вид… Детето повдигна рамене, замалко не изгуби равновесие и заплашително се олюля в края на спускащото се въже.

_Тонът се променяше. По време на първото си посещение и дори в началото на сегашното г-н Ду се държеше като приятел. „Е, как са работите, приятелю? Много ли ти е мъчно за екозоната?“ В крайна сметка Симон беше получил разрешителното за престой в опзона 4 благодарение на него! Капанът… Капанът беше щракнал._

— Точно така — кимна Кейси и махна с ръка към дъното на хангара: — А крилото е ей там… Дължината му е около седемдесет метра, почти колкото футболно игрище…

По дъното на тази клисура течеше макар съвсем малко тънкоструйно поточе и, скачайки по многобройните съвсем тесни каскади, се спускаше долу в долината, като ни оставяше необходимото място да се изкачим нагоре. Щом достигнахме приблизително средата на височината, апачът, който яздеше начело, спря коня си и скочи от седлото. С изключително старание започна да оглежда изровената и силно напукана скала, покрита тук-там с оскъдна трева и мъх, а после каза:

Той бавно извърна глава наляво и изпита чувството, че на раменете си има не глава, а препълнена торба с пясък. Очите му бавно се разшириха. Той пое дълбоко въздух и се опита да изкрещи, но гърлото му се беше свило до крайност.

пакости правят кървави:

Той се намръщи:

— Що се отнася до мен, чул съм само непотвърдени твърдения от втора ръка — каза Пинкъс.

че на злото земно далеко е краят,

— Например?

Лодовик лежеше в тъмното в пълно съзнание, но неподвижен, след като чу шифрованата фраза, предупредила го за участието на Данийл в това спасение. Трябваше изцяло да съдейства на Морс Планч; по-нататък щяха да го върнат на Трантор.

— Как?

_13:06_

— Ти си също толкова лоша, колкото господин Улф — обвини я Гарион.

— Я виж колко е висок пристанът. Защо да не се натикаме под него? Зарязваме кануто там и отиваше пеша в бара… Какво ще кажете?

— Не се бой, отдавна го няма — успокоява ме Найтенхелзър.

— Много добре. Уилкинс колко време ще остане още?

[* Почетен чиновник, представител на кралицата, във всеки английски град, който има преди всичко формални съдебни задължения. — Бел. прев.]

— Какъв значи беше планът ти оттук нататък?

— Едмон — започна пак нещастната майка, решена да опита всички средства, — защо не ме наричате Мерседес, щом аз ви наричам Едмон?

Спуснахме се до края на улица „Свети Волиний“, която излизаше на доковете. Отвъд тях тъмнееха мрачните очертания на триремите и кватриремите, които се полюшваха във водите на залива. Гледката ме накара да поспра. За миг си спомних младостта, когато неведнъж бях напускал Тюрай, за да видя света. От доста време не го бях правил. Какво ли щеше да е, ако вземех кораб за Самсарин или Симсия? Или пък ако хванех на запад? А може би даже още по-далеч — чак до Кастлин? Всъщност май южните острови с техните бели плажове бяха по-привлекателни. Поклатих глава. Твърде стар бях вече за пътешествия. Опасявах се, че ще си остана в този град до края на дните си.

— Продължавайте.

ТРЕТИ ЧАС

Улф кимна:

— Той има само две книги, но и двете са много трудни за мен. Помоли Калистен да ни заеме една, но той каза, че свещените съкровища на гръцката мисъл не трябва да бъдат цапани от варварски пръсти.

2.