Datasets:

petkopetkov

/

chitanka

like 0

— Намират се някакви — каза треньорът.

Това е известен стих на Джение (Шанхуй, 497–569 от н.е.), познат още като Фудайши (Фудайшъ), който в обобщена форма предава гледната точка на последователите на Дзен. Стихът, разбира се, в никакъв случай не изчерпва всичко, което учи Дзен — в него писмено е фиксиран пътят, към който насочва учението. Онези, които искат да достигнат с разума си съкровената истина на Дзен, ако това въобще е възможно, трябва да разберат преди всичко истинското значение на цитираното четиристишие.

В момента, когато Качински отправяше нова „мисъл-снаряд“ без изолационен костюм, внезапно падна върху автомобилната платформа, опита се да стане и отново се строполи. Поиска да седне, но главата му, а след това и цялото му тяло се повалиха настрана.

Тая реплика беше на Мончо. Винаги съм казвал, че тоя човек е голям кулинар. И куче да ти сготви, няма да познаеш, че предмета на кулинарната му фантазия е бивша, весело припкала край кофите за смет лаеща твар. Жалко, че не му излиза късмета за Палма де Майорка.

— Не! — възрази Кендрик. — Няма такова нещо!

— Не, ще си мълча. И знаеш ли защо? Аз май разгадах нещата.

— МАРИН!

С удоволствие бихме следвали потока, ако не знаехме, че отива на юг, накъдето нямахме работа. Трябваше да се движим на изток. Докато се съвещавахме, вниманието ни бе привлечено от вика на Линкълн. Той стоеше недалече от върбата сред равнината и гледаше на юг. Ние обърнахме погледи натам и за голямо наше учудване видяхме висок стълб дим.

Главата на Ваня се доближи до ризата му.

— Не много, но в крайна сметка трябва да поддържам репутацията си.

13. Когато Петър почука на пътните врага, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша.

Къл не се поколеба. Извика дрезгаво и замахна, но ръката му замръзна на сантиметри от целта.

И все пак…

— Да, наистина не се е върнал, но е на летището, на което ще кацнем сега. Единият му двигател е повреден от куршумите на Атомния пират — каза новодошлият, но без излишни ръкомахания.

— Знаете, че винаги сме се разбирали, аз съм разумен човек. Какво искат? Повишение?

Керванът на Мечата орда достигна една малка вада. Тя се бе покрила почти цялата с пясък и бе пресъхнала. Мъжете, жените и децата се измъчваха не само от глад, но и от жажда. Мустангите бяха забавили ход от пренапрежение. Хавандшита беше грохнал и се бе видял принуден да се качи на коня си. Със сълзи в очите Монгшонгша разбра, че няма вече достатъчно кърма за детето си; малкото телце на бебенцето съвсем отслабна. Светкавичен облак прехапа устни. Само да не се издаде какво чувствува! Враговете не бива да го знаят, още по-малко пък предателите.

— Чувал ли си за Дейзиленд?

M frame

Защо не си взе велосипед?

— Нито пък Изповедниците своята Майка Изповедник.

— Но затова пък много красив. Колко дълго възнамерявате да бъдете сгодени? — попита ведро Сара.

— И да не отлагаме!

Борсата представлява грамадно здание. Още преди да влезе, човек се потапяше в необикновената атмосфера, създадена от плътния и неразбираем шепот, който по-отблизо се усилваше, докато се превърне в оглушителна врява. Влязохме и моментално се оказахме в центъра на суматохата. Притиснах се до една колона. Бях свикнал с маймуните поотделно, но многочислените тълпи продължаваха да ме смайват. Така беше и в този случай и зрелището ми се стори още по-неправдоподобно, отколкото събранието на учените по време на прословутия конгрес. Представете си една огромна във всичките й измерения зала, пълна, претъпкана с маймуни, които крещят, ръкомахат, тичат без никакъв ред, маймуни, обзети от истерия, маймуни, които се разминаваха и се блъскаха не само по пода, но това гъмжило се катереше чак до тавана, разположен на главозамайваща височина. Защото навсякъде имаше стълби, трапеци, въжета, посредством които непрекъснато се придвижваха. Така че маймуните изпълваха целия обем на залата, която напомняше гигантска клетка, предназначена за показ на невероятни номера на четириръки.

Той пристъпи няколко крачки и се обърна да погледне Растиняк.

— … да ме наречеш „мътнород“? Но ти наричаш ВСЕКИ с моя произход — „мътнород“, Сивиръс. Защо трябва аз да бъда различната?…

Той се пресегна под тезгяха и натисна някакъв бутон. Блейн се завъртя и изтича навън. Свечеряваше се. Но сега знаеха къде се намира. Ловците навярно вече се стичаха насам.

— Един от тези глупаци ме удари с нож — извика Фред. — Дай ми револвера!

— Всеки път? — удиви се Уейд. — Не загубихте дори веднъж?

Когато Хънтън влезе в болничната стая с четири легла, мисис Гилиан седеше в леглото, подпряна върху възглавниците, и четеше „Тайните на филмовите звезди“. Другата пациентка — млада жена с бледо лице — дълбоко спеше.

— Още не издавам. Ще ви кажа само, че се касае за един пленник.

За Борис Карлоф например, често се пишеше, че бил изключително добродушен човек, отдаден изцяло на своята овощна градина. Луджоси се представяше като чувствителен невротик, измъчван от ужасните роли, които го карат да изпълнява в киното. Атуил беше известен със своята общителност и контактност. За Питър Лоре пък казваха, че и на мравка правел път и че от ученик мечтаел да играе комедийни роли.

1. И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух,

— Невероятно! — промълви той. — Каква смес от омраза и сляпа, безпрекословна вярност.

Тя вдигна очи и се усмихна, защото позна гласа.

Младите принцеси бяха изгладнели и с удоволствие хапнаха солена аншоа с корав хляб като поливаха вечерята си с вода. Принцеса Антония, най-младата от дъщерите на кралицата, споменава за това в своя дневник, който лежи сега пред нас, и описва своя страх и страха на августейшите си родители, преживян в тази ужасна нощ.

— Нищо, освен хълмове, дървета и хубави плодородни земи. Много ще ми бъде приятно, ако и занапред не се мяркат западняци.

Бош предпазливо се прокашля. Гърлото му пареше и говореше трудно.

— Добре, драги Боб! Когато се върна, ще се радвам, ако мога да те похваля.

Той стана от креслото и се устреми към изхода, заобикаляйки празните маси. Към него се втурна един сервитьор и доктор Р. Квадрига го прегърна през врата.

— И тя е в ръцете му, но вече никой няма полза от нея. Загуби си ума.

— Всичко е наред, Уеб! — успокои го гласът. — Ние спечелихме! Погледни!

— Повече от всички други. Направих го, защото безопасността на жена ти е пряко свързана със състоянието на духа ти. Ти имаш да свършиш важна работа. Аз върша своята.

Виж, работата беше нещо друго, и когато потегли, издокаран в смешните си дрехи на зяпач на птици, Тимиена чистосърдечно му пожела успех. Ала през целия ден, докато се преструваше, че рисува, тя усещаше нарастващо безпокойство. Нямаше никаква конкретна причина, с която да обясни страховете си. Всичко наоколо будеше тревогата й. Струваше й се, че буквално подушва заплахата. А и Карлос бе пропуснал да уточни, кога смята да се върне. Изглежда всичко зависеше от онова, което щеше да открие в чифлика.

Въпреки жестоките думи стана от креслото, коленичи до тялото на Рейхъл и откри лицето му.

Разбира се, всички тези неща биха могли да подготвят психологически избухването на въстанието, но не биха могли да го проведат. Във всеки случай нужна била само една капка, за да прелее чашата!

— Може би се е опитвал първо да ме сплаши, преди да ме отвлече.

— Надявам се, че не те е притеснил — рече Мардена.

Соуфи се сепна и плачът спря. Последва мълчание, след което една почерняла ръка прегърна Петра. Хлипането вече не беше толкова отчаяно… не беше толкова сърцераздирателно… макар че причиняваше мъка и болка…

„До всички кораби. Югославският кораб «Дурмитор» съобщава: човек зад борда на позиция…“

Фан Чъ купи печени кестени. Кестените пареха — първо, докато ги обеля, си изгорих пръстите, а после и езика. През цялото това време меки, лепкави снежинки падаха като ледени перца от унилото сребристо небе върху унилата сребриста земя.

— Да. Съществуват две възможности. Другите две са напълно изключени. Но една от възможностите е прекалено занимателна и почти вероятна.

— Мен — обясни той. — Ако успееш да ме вмъкнеш в претоварения си график.

— Къде е тя?

— Да, ние.

Високият туземец изглежда отгатна състоянието му, приближи се и съчувствено го потупа по рамото. Той посочи кръглият предмет върху подноса, отчупи парче от него, пъхна го в устата си и добродушно го задъвка. Търговецът се престраши и реши да изпълни подканата, и без това бе усетил глад. След малко аборигенът откачи увисналата върху поличката му подобие на манерка, направена от голяма черупка на някакъв плод, отвори затъкнатия й с парче дърво горен отвор и я поднесе към устата си. След като отпи глътка от съдържанието й, той я подаде на Масабад.

— Никой не ми е давал благословия…

Опита за трети път. Доби усещането, че се смъкна с цял километър, а в действителност беше се снижил със сто метра. Неизчерпаемият оптимизъм на Кингзли започна да крее. Стана ясно, че трикът нямаше да доведе до положителен резултат.

Но някои неща за обща картина.

— Не бихте ли ни помогнали да я разрешим, мосю? — намеси се Поаро за пръв път откакто бяхме влезли в стаята.

Тиел не се присмиваше, нито одобряваше — просто сухо констатираше факт.

Тези думи се сториха на принцесата като начало на изпълнението на решението, взето от краля. Нейната щастлива увереност се подкрепяше от погледите на кралицата майка.

Статичните фланци и основните гравитационни подпори щяха да работят. Таката-Джим и Емерсън Д’Анити бяха потвърдили това, а и той сам ги беше проверил. Един от реактивните двигатели беше унищожен от антиматериален лъч при Моргран. Останалата дюза още беше използваема.

— Съжалявам, господа. Нямам никакви заповеди по отношение на вас и предполагам, че трябва да останете тук.

Този път Файле наистина примигна. Тези жени бяха достатъчно умни, за да не си въобразяват, че Перин може да направи нещо по въпроса.

— Още нещо, Рейчъл. Защо не си там със служебната кола?

— Добре ли си?

(о боже дано не е шега)

Глава шестнадесета

— За Бога, шефе, нещо друго да искаш от мене. Прегледах цяла камара записи на новините.

— Разбираш ме даже много добре. Мислиш, не знам, че казак Номер десет, по чиито пети си хукнал като Дявола след някоя душа, е Богумир Орьолчашча?

— Да! Бяха превъзходни, Господарю. Впрочем никога не съм виждал толкова много пленници, убити наведнъж.

— Отиват, хаирсъзите, да го търсят! — метна чорбаджията пискюла на феса си. — Ятаци нали са!…

_„Тя ще го изпусне_ — помисли си. Сега усещането беше силно също както когато се возиш на увеселително влакче, движещо се с прекалено висока скорост, и изведнъж осъзнаеш, че напускаш Страната на забавленията и навлизаш в Царството на повдигането. — _Ще изпусне документа, а Бил ще каже: «Опа, да не правим боклук, а?» и ще се наведе да го вземе, за да огледа по-добре краката й.“_

— Морис, Морис, не е лесна и твоята — рече Лорен. — Мисли какво ще направиш. Излагаш се на опасност…

Изправи се и си избърса ръцете. Беше млад мъж с нежно лице и руси щръкнали коси. С яке от еленова кожа и панталон с щипки. Отвърна с ясен глас:

— Наистина трябва да ви откажа — отговори Сван. — Следващите ден-два ще бъдат много трудни за мен и трябва да бъда в най-добрата си форма.

Обедът минава в пълно мълчание и аз почти съм готов да помисля, че ако българинът е имал намерение да води разговор, той вече е успял да промени намерението си, когато Милев отмества чинията, облакътява се на мраморната маса и подхвърля:

— В такъв случай страхувам се, че ще трябва да почакате. Давам ви само тридесет секунди и ако за това време не успеете да изразите мислите си в смислен вид, ще изключа приемника отново.

— Спи сега, а утре ще правим същото. И така нататък, докато не се оправиш и ме прогониш онова, което те яде отвътре.

Най-после се съгласих, понеже видях, че по-добър изход няма. Напуснах Лисабон на 24 ноември на един английски търговски кораб, но изобщо не попитах кой е капитана. Дон Педро ме придружи до кораба и ми даде двадесет лири назаем. Той се сбогува много сърдечно с мен и ме прегърна на раздяла; едва изтърпях прегръдката му.

— Ей, това знам аз!

Но ченгетата не можеха да променят изцяло схемата си на действие, нали? Проверките и разговорите със скитници щяха само да утежнят дежурствата им през следващите няколко нощи. Полицията обаче имаше по-важни задължения, като например проверка на сигналите за обир в магазини за спиртни напитки, разрешаване на семейни спорове, дори преследване на коли, нарушили правилата за движение. Не, разпитите на бездомни алкохолици щяха да бъдат само поредното бреме за претоварените от работа мъже. Те щяха просто да прибавят малко цвят в обичайните патрулни маршрути, които Кели си бе направил труда да научи. Допълнителната опасност бе до известна степен предвидима и Кели сметна, че вече е изчерпал лимита си от лош късмет в тази операция. Само още веднъж, и щеше да промени начина си на действие. Все още не знаеше как точно, но ако всичко минеше добре, скоро щеше да разполага с необходимата за това информация.

— Ако бяхме загубили битката, хиляди семейства щяха да останат без работа. Понякога се налага да се взимат трудни решения и не смятам да се извинявам за това.

Далтон Камбел плъзна през масата кожена кесия. Капакът бе запечатан с голяма капка восък, щампиран с печат, изобразяващ житен клас.

Аспър и русата Зара хванаха носилката откъм главата му и я задържаха под ъгъл. Тенсор задълго се вторачи в Каркарон. Погледна и луната.

— Казвате, че не можем да го пропуснем, мистър Картър? — Не беше така уверен и спокоен, както изглеждаше. — Дори и в мрака?

— Ако искате да пиете, пийте сама. Няма да ви ставам слугиня.

Божичко, как мразеше Ричи да го нарича Едс… но и някак харесваше този прякор. Както навярно и Бен Ханском харесваше, че Ричи го кръсти Камарата. Звучеше някак… като _да си имаш тайно име. Тайна __самоличност__. Начин да се превърнат в хора, които нямат нищо общо с вечните страхове, надежди и изисквания на родителите. Ричи за нищо на света не би се разделил с любимите си __Гласове__, но може би и сам не знаеше колко важно е за слабаци като тях понякога да се превръщат в други личности._

— Един човек от време на време каца на вашето летище. С личен самолет. Ето този човек.

— А родителите или работодателят ти?

Стив внезапно прихна.

— Залата е огромна — отбеляза Грант, като се оглеждаше наоколо.

„Сражавай се, щом искаш, жено. Дори ще ти помогна, ако мога. После ти ще изпълниш обещанието си.“

— От калпавите. Имам един приятел, чийто син е от бикоподобните. Казват, че било чудесно момче — с кръгла глава, червени бузи и ококорени очи; ужасно момче — тялото и крайниците му просто като че ли ще пръснат ръбовете на сините му дрехи, има глас на лоцман и апетит на вълк. Знам го много добре! Нещастник!

— Изкарай го навън — молеха се враните.

Една вечер Додованяка дойде при него, но тъй бързаше, че свари само да му каже:

— Ти ще го доведеш до отчаяние — каза тя — и ще увеличиш десеторно опасностите, пред които сме изправени.