Upload 3952/text.txt with huggingface_hub

3952/text.txt

@@ -0,0 +1,42 @@
+	— Махни се, жалка твар, знай, измет,
+	аз съм царят! —
+	извика на комара с гняв
+	лъвът могъщ и величав.
+	Тозчас война му обяви комарят.
+	— Не смятай — рече той, — че царският ти сан
+	ме плаши и тревоги ми създава.
+	От теб е волът по-голям,
+	ала каквото искам с него правя.
+	Изрекъл тези думи той,
+	засвири мигом за атака,
+	бе сам тръба, бе сам герой.
+	Отпърво се отдръпва, чака,
+	връхлита, жили по врата,
+	догдето подлуди лъва.
+	Лъвът е в пяна цял
+	и с пламнал взор се взира;
+	реве; наоколо трепери храст и звяр;
+	и таз тревога във всемира
+	е дело на един комар.
+	Нищожната муха набезите не спира,
+	ту жили му пастта, ту дългия гръбнак,
+	ту вре се във носа му чак.
+	Достига яростта до своя връх тогава.
+	Невидимият враг ликува и се смей,
+	когато вижда как животното бесней
+	и с нокти и зъби във кърви се удавя.
+	Дере се, хапе се самси лъвът окаян,
+	по своите хълбоци с опашка заплющял,
+	бий въздуха без спир; и тоя гняв безкраен
+	го смазва, го мори; той грохва прималял.
+	Напуща битката комара наш със слава:
+	щурм както протръби, победа затръбява,
+	разглася я навред, и пътем, без да знай,
+	в засадата на паяк пада
+	и там намира своя край.
+
+	Каква поука бих могъл оттук да вадя?
+	Аз виждам даже две: сред всичките врази
+	ти от най-малките най-много се пази;
+	избягнал не едно премеждие зловещо,
+	загива си човек от нищо-нещо.