File size: 1,313 Bytes
12e7eaf |
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 |
Те бягаха бледни пред дивата сган. И Волов*, юнакът, цял в кърви облян, [* Волов — апостол на въстанието на 1876, и други двама още въстаници след провалянето на движението, като им се отказало навсякъде убежище и гонени от турската потеря, пристигнали на брега на Янтра, която била преишла буйна и голяма. Там, за да не паднат в ръцете на гонителите си, по предложение на Волова предпочели смъртта и се хвърлили в реката. (Бел. на Вазов.)] извика: „О, боже! О, адска измама! подвигът пропадна и надежда няма! къде да се скрием от безславната смрът?“ __Балканът__ Аз нямам за вази ни завет, ни път. __Градът__ Аз имам бесила. __Хижата__ Аз имам проклятья. __Янтра__ Елате, нещастни, във мойте обятья! Пловдив, ноември, 1883 |