Те бягаха бледни пред дивата сган.

	И Волов*, юнакът, цял в кърви облян,
	[* Волов — апостол на въстанието на 1876, и други двама още въстаници след провалянето на движението, като им се отказало навсякъде убежище и гонени от турската потеря, пристигнали на брега на Янтра, която била преишла буйна и голяма. Там, за да не паднат в ръцете на гонителите си, по предложение на Волова предпочели смъртта и се хвърлили в реката. (Бел. на Вазов.)]
	извика: „О, боже! О, адска измама!
	подвигът пропадна и надежда няма!
	къде да се скрием от безславната смрът?“

	__Балканът__
	Аз нямам за вази ни завет, ни път.

	__Градът__
	Аз имам бесила.

	__Хижата__
	Аз имам проклятья.

	__Янтра__
	Елате, нещастни, във мойте обятья!

	Пловдив, ноември, 1883